Историята на едно приемно семейство

Публикувано на

Наскоро четох за едно семейство, което има дъщеричка Петя на пет години и решава да са сдобие с още едно дете. Не като си родят или осиновят, а като станат приемни родители. Когато са били трима се чувствали щастливи, но мечтали за по-голямо семейство. Във форуми прочитат коментари за други родители, които са минали по този път и се окуражават, че ще се справят.

Минават по дългия път, но не се отказват. Подават документи, четири месеца са посещавани от социални работници и след още пет им се обаждат. Добрата вест е, че са намерили подходящо за тях момиченце Ани, което е с месеци по-малко от дъщеря им. Детенцето е от ромски произход, но това няма значение за семейството.

Следват седмици на напасване и опознаване, след което малката отива у дома на добрите непознати хора. Двете момиченца се разбират прекрасно, но след известно време Ани започва да проявява своенравен характер. Отношенията между децата се влошават, започва ревност и битка за любовта и вниманието на мама и тати.

Семейството преминава през труден период, в който не се отказва от Ани, а продължава да я дарява с любов. Детето расте в среда, пълна с толерантност, спокойствие и обич. Не след дълго то свиква с обстановката, с Петя и връзката на двете става по-силна. След година прекарана с малката Ани приемните й родители решават, че е дошло времето да я осиновят.

Друго, което споделиха е, че когато двете пораснат искат да си вземат и момченце. Тези хора са доброволни приемни родители и получават минимална сума за грижите, които полагат. Те са доказателство,че когато човек има желание и добро сърце нищо не може да му попречи да дари любов на дете, което най-силно се нуждае от това.

И все пак, би било хубаво, ако повече хора помагат на семейства като това на Петя и Ани – правят го много фирми като Мтел, МКБ Юнионбанк, фондации като "За нашите деца", личности като издателя Светослав Кантарджиев, както и хора като мен и вас, които помагат с каквото могат – пари, дрехи, предмети от първа необходимост, играчки или дори като отделят време за доброволческа дейност.