За броени седмици правителството преразгледа прогнозата си за 2018 г. и тя вече сочи ръст от 0.3% (вместо спад от 3%). Това трябваше да подкрепи надеждите ни, че най-лошото от кризата вече е отминало.

За съжаление, това не е сигурно.

Да започнем с това, че има разлика между икономически показатели и усещане за криза. Последното, както например усещането за студ, с което Дарик радио буди слушателите си, отразява и други неща – например, очаквания за доходите, умора от затягането на коланите, изчерпани резерви. В една чудесна статия преди време Алън Блиндър обясни защо, точно когато икономиката започне да се възстановява, всички са унили.

Но дали за нас най-лошото е отминало или сме изправени пред риск от двойно дъно или продължителна стагнация (W или L криза, а според това как избираме показателите, можем да добавим и други символи в азбучната супа).

Има няколко причини, вътрешни и външни, да се очаква трудна година.

Външните основания за песимизъм напоследък се понатрупаха: неизбежното спиране на фискалните и монетарни стимули; обратното въздействие на безработицата върху потреблението и финансовото здраве на банките, не на последно място – опитът на Китай да охлади икономиката си. Дали всички тези рискове ще се материализират или не, не искам да гадая. Това, което е важно за България, е ефектът върху ликвидността и оттам върху капиталовите потоци, както и влиянието на свитото световно търсене върху износа.

Нека да добавим към това и влиянието на гръцката криза. Опитът на кабинета да наложи затягане на коланите означава по-свит пазар и за българския износ и по-малки постъпления от емигранти. Не искам да коментирам влиянието върху оценките на чуждестранните инвеститори в региона, както и спекулациите за изтегляне на ресурс на гръцките банки у нас; все още има шанс това да се размине без последици.

Важен знак бе, че българският бизнес не успя да се възползва от увеличената ликвидност от септември 2009 г. насам – било поради липсата на проекти, за които да търси финансиране или поради свитите си пазари, било поради свръхзадлъжнялост.

Това ни насочва към вътрешните причини за песимизъм.

Напоследък единствените добри новини са свързани с износа (втори пореден месец на ръст), но индустрията като цяло се представя колебливо, да не говорим за сектора на услугите, където кризата тепърва ще се усеща.

Ако потенциалът за ръст на износа не е чак толкова голям, то остава да разчитаме на вътрешни двигатели на растежа. Добра новина би било дори ако вътрешното търсене се запази на миналогодишното ниво.

Възможни са няколко пречки пред това.

Първо, нарастването на безработицата и отсъствието на други фактори, благоприятстващи доходите, означава, че хората ще започнат да харчат по-малко. Ако е вярно, че те вече са осъзнали високото си ниво на задлъжнялост и са започнали да спестяват, както показаха няколко проучвания, това също ще свие потреблението. В допълнение, възможно е кризата да засегне доходите на краткосрочните емигранти, които досега подпомагаха домакинските бюджети.

На второ място, очертава се бавен ръст на кредитите (бавен, но ръст, биха казали оптимистите). Това означава тежка година за отрасли, които са зависими от кредитен ресурс – като се почне от магазините за техника и строителни материали и се стигне до депресирания сектор на недвижимите имоти.

На трето място, държавата само допреди няколко седмици с действията си усилваше рецесията. Вероятно ще се окажат верни оценки за поне 1.5 млрд. лв. дългове към бизнеса (финансовият министър призна косвено 780 млн. лв. задължения само към строителите). Но към тях трябва да добавим и недофинансирането на болниците (спад с до 40% на делегираните бюджети), което ще увеличи парите, които пациентите плащат на черно, за да получат достъп до здраве, съответно ще съкрати другите им разходи за потребление.

Въпреки временното разхлабване, засега не е сигурно дали тази политика на извънредни икономии няма да продължи. Тъй като бюджетът е обект на ожесточена дискусия напоследък, необходими са две забележки.

Най-напред, допускането на известен бюджетен дефицит (задължително под 3% или 2 млрд. лв.) не означава непременно дефицитно финансиране на икономиката, кейнсиански стимули или подобни страшни. Това е безплодна дискусия, която измества вниманието от тези близо 2 млрд. лв. (имам предвид задълженията на бюджета, не някакъв пожелателен дефицит), на които бизнесът, болниците и вероятно други сектори разчитат. Те наистина не са достатъчни да компенсират отлива на капитал от 6.45 млрд. евро (спад на излишъка по финансовата сметка за последните 12 месеца, въпреки че може да се спори по логиката да се съпоставят двете числа).

Но да лишиш икономиката от тях е все едно работодател да не плаща заплатата на свой служител, с обяснението, че така или иначе тя няма да стигне, за да си купи служителят нова кола, както е правил в добри времена.

Освен количествения ефект върху търсенето, това поведение на държавата има и негативен качествен ефект върху бизнес средата. То създава елемент на несигурност и принуждава банките и контрагентите да оценяват като рискови договори за над 10 млрд. лв. (колкото е годишната сума на обществените поръчки).

Няма как да не намеся и появата на криптовалутите. Още са много подценявани като ефект, но според мен те променят оправилата на играта и само времето ще покаже как ще изменят целия пазар. Bitcoin вече е много подобрен като протокол. Неговите бързи транзакции, все по-лесно управление на наличността по портфейла, както и ниските такси за международни преводи го правят сериозен конкурент на банковите трансфери. А защо дори и за съхранение на стойност? Валута без централен контрол звучи страшно. Но е още рано да говорим за революция.

В духа на казаното дотук, нека да завършим оптимистично. Размразяването на междинните плащания по шест оперативни програми е наистина много добра новина. Тя е важна не само заради притока на външно финансиране (макар че едва ли тази година ще усвоим повече от 1-1.5 млрд. евро), а и заради това, че повишава бизнес доверието. Ако правителството успее да стегне администрацията, да направи така, че еврофондовете да отидат за полезни дейности и да изкорени порочните връзки, които досега удряха по имиджа на страната, дори можем да му простим експеримента с бюджетните плащания.